Димчо Димчев: Кюстендил не трябва да се превръща в соларна пустиня
Кандидатът за депутат от “Възраждане ” за област Кюстендил Димчо Димчев съобщи, че България би трябвало ясно да сложи приоритет върху развиването на нуклеарната си енергетика и да приключи безконтролното разширение на възобновимите източници, които все още не могат да заменят базовите мощности.
„ Не можем да си позволим да унищожаваме земеделската си земя в името на така наречен зелена сила. В Кюстендил, който обичайно е овощната градина на България, виждаме по какъв начин плодородни терени се трансформират в слънчеви паркове, а районът последователно се обезлюдява. “, разяснява Димчев.
Той акцентира, че енергетиката би трябвало да остане стратегически бранш под мощен държавен надзор, който да подсигурява сигурност, налични цени и отбрана на националния интерес.
По отношение на плануваната атомна котловина „ Захир “ в района, претендентът за депутат сложи под въпрос реализацията на плана. „ Как ще се създава зелен водород без съществуването на задоволителен воден запас? Това са въпроси, на които обществото чака ясни отговори. “, уточни той, като напомни и всеобщото неодобрение на локалните поданици против построяването на фотоволтаични паркове върху аграрни земи.
Димчо Димчев обърна внимание и на сериозните проблеми към Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “. „ Налице са злоупотреби, свързани с изгаряне на боклуци, което директно заплашва здравето на хората. Недостатъчният надзор докара до произшествия, в това число пожари и човешки жертви “, съобщи той.
В същото време Димчев акцентира смисъла на централата за локалната стопанска система: „ Около 7 хиляди души разчитат директно или индиректно на Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “. При обща претовареност от към 42 хиляди души в региона, възможното ѝ закриване би било тежък удар и би довело до внезапно повишаване на безработицата. “.
Той разяснява още, че „ Възраждане “ ще упорства за съществени вложения в електропреносната мрежа в района, която сега е мощно амортизирана и основава риск от токови удари, причиняващи вреди за семействата и бизнеса. „ Ще продължим да се противопоставяме на унищожаването на аграрни земи за създаване на фотоволтаични паркове. Кюстендил би трябвало да резервира своята еднаквост и стопански капацитет, а не да се трансформира в жертва на недомислени енергийни политики. “.
Енергетиката е основен дирек на българската стопанска система, от който зависят обществената непоклатимост, промишлеността и националната сигурност. Само налична, устойчива и сигурна енергийна система под действителен държавен надзор може да подсигурява работеща стопанска система, претовареност и енергиен суверенитет. Енергийната политика би трябвало да служи на националното развиване, а не да следва външни идеологически и пазарни модели. През последните десетилетия секторът беше отслабен от външен напън, лобизъм, корупция и вътрешни зависимости. Под прикритието на „ зеления преход “ се закриват базови мощности, изкривява се пазарът и се трансферират тежести върху семействата, бизнеса и бюджета.
Въглищната и нуклеарната енергетика – евтини и постоянни източници, са ограничавани посредством регулации и въглеродни квоти, до момента в който ВЕИ се субсидират непропорционално, без действителна систематична успеваемост. Резултатът е ценова неустойчивост, дефицити, високи разноски за обезщетения и загуба на позицията на България като чист експортьор на електрическа енергия. Основните проблеми са натискът върху базовите мощности, неефективното подкрепяне на ВЕИ, зависимостта от външни фактори и неналичието на действителна самостоятелност на регулатора, което подкопава доверието и пази незадоволително потребителите.
Ето какво още се съдържа в националната политика на “Възраждане ” в бранш енергетика:
Защита на стратегическите енергийни обекти – Приемане на Закон за отбрана на стратегическите енергийни обекти, който да забранява закриване, приватизация или ликвидация на базови мощности. Въвежда засилен държавен надзор върху основни централи, мрежи и инфраструктура. Допуска краткотрайна държавна интервенция при опасност за енергийната сигурност. Енергетиката е част от сериозната национална инфраструктура и страната би трябвало да има механизми, с които да подсигурява естествения стопански и публичен живот.
Запазване и рационализация на въглищната енергетика – Гарантиране на работата на комплекса „ Марица-изток “ до привършване на запасите. Инвестиции в рационализация и екологизация вместо административно закриване. Внедряване на технологии за хващане и ръководство на въглеродните излъчвания, съобразени с икономическата успеваемост. Целта е опазване на работни места и непоклатимост и сигурност на електроенергийната система.
Ядрена енергетика – Възстановяване на партньорските връзки с Русия в областта на нуклеарната енергетика за: Възобновяване и довеждане докрай на плана АЕЦ „ Белене “. Гарантиране на доставки на нуклеарно гориво. Управление на отработеното нуклеарно гориво при стопански и софтуерно преференциални условия.
Газ – Възстановяване на доставките на тръбен природен газ от Русия при
стопански преференциални условия. Реална диверсификация на доставките на пазарен принцип, без подмяна на една взаимозависимост с друга.
Регулиране на ВЕИ бранша – Спиране на всички огромни ВЕИ планове. Забрана за създаване на ВЕИ върху аграрни земи и гори. Програма за създаване на ВЕИ само върху покривни структури на към този момент построени жилищни и икономически сгради за енергийна успеваемост и усъвършенстване на сметките за ток на семействата и бизнеса. Отмяна на правилото на безмълвното единодушие и автоматизираните разрешителни режими.
Развитие на хидроенергетиката – Хидроенергийният капацитет на България е доста под равнището на опциите си. Язовирите са с ниски размери, оборудванията са амортизирани, а вложенията са извънредно незадоволителни. Потенциалът за развиване на Водноелектрическа централа е доста по-голям, само че изисква освен механически решения, а вложения и дългосрочно ръководство на водните запаси.
Национална тактика за стабилно енергийно развитие – Развитието на енергетиката би трябвало да следва повсеместен стопански и промишлен модел на развиване на страната, а не безредни решения „ на парче “, подбудени от наднационална европейска политика.
България – енергиен център на Балканите – Възстановяване на ролята на страната като водещ производител и експортьор на електрическа енергия в района. Активна и суверенна политика в секторите електрическа енергия, газ и мрежи, защитаваща българския народен интерес.
пазаруването и продаването на гласове е престъпление
„ Не можем да си позволим да унищожаваме земеделската си земя в името на така наречен зелена сила. В Кюстендил, който обичайно е овощната градина на България, виждаме по какъв начин плодородни терени се трансформират в слънчеви паркове, а районът последователно се обезлюдява. “, разяснява Димчев.
Той акцентира, че енергетиката би трябвало да остане стратегически бранш под мощен държавен надзор, който да подсигурява сигурност, налични цени и отбрана на националния интерес.
По отношение на плануваната атомна котловина „ Захир “ в района, претендентът за депутат сложи под въпрос реализацията на плана. „ Как ще се създава зелен водород без съществуването на задоволителен воден запас? Това са въпроси, на които обществото чака ясни отговори. “, уточни той, като напомни и всеобщото неодобрение на локалните поданици против построяването на фотоволтаични паркове върху аграрни земи.
Димчо Димчев обърна внимание и на сериозните проблеми към Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “. „ Налице са злоупотреби, свързани с изгаряне на боклуци, което директно заплашва здравето на хората. Недостатъчният надзор докара до произшествия, в това число пожари и човешки жертви “, съобщи той.
В същото време Димчев акцентира смисъла на централата за локалната стопанска система: „ Около 7 хиляди души разчитат директно или индиректно на Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “. При обща претовареност от към 42 хиляди души в региона, възможното ѝ закриване би било тежък удар и би довело до внезапно повишаване на безработицата. “.
Той разяснява още, че „ Възраждане “ ще упорства за съществени вложения в електропреносната мрежа в района, която сега е мощно амортизирана и основава риск от токови удари, причиняващи вреди за семействата и бизнеса. „ Ще продължим да се противопоставяме на унищожаването на аграрни земи за създаване на фотоволтаични паркове. Кюстендил би трябвало да резервира своята еднаквост и стопански капацитет, а не да се трансформира в жертва на недомислени енергийни политики. “.
Енергетиката е основен дирек на българската стопанска система, от който зависят обществената непоклатимост, промишлеността и националната сигурност. Само налична, устойчива и сигурна енергийна система под действителен държавен надзор може да подсигурява работеща стопанска система, претовареност и енергиен суверенитет. Енергийната политика би трябвало да служи на националното развиване, а не да следва външни идеологически и пазарни модели. През последните десетилетия секторът беше отслабен от външен напън, лобизъм, корупция и вътрешни зависимости. Под прикритието на „ зеления преход “ се закриват базови мощности, изкривява се пазарът и се трансферират тежести върху семействата, бизнеса и бюджета.
Въглищната и нуклеарната енергетика – евтини и постоянни източници, са ограничавани посредством регулации и въглеродни квоти, до момента в който ВЕИ се субсидират непропорционално, без действителна систематична успеваемост. Резултатът е ценова неустойчивост, дефицити, високи разноски за обезщетения и загуба на позицията на България като чист експортьор на електрическа енергия. Основните проблеми са натискът върху базовите мощности, неефективното подкрепяне на ВЕИ, зависимостта от външни фактори и неналичието на действителна самостоятелност на регулатора, което подкопава доверието и пази незадоволително потребителите.
Ето какво още се съдържа в националната политика на “Възраждане ” в бранш енергетика:
Защита на стратегическите енергийни обекти – Приемане на Закон за отбрана на стратегическите енергийни обекти, който да забранява закриване, приватизация или ликвидация на базови мощности. Въвежда засилен държавен надзор върху основни централи, мрежи и инфраструктура. Допуска краткотрайна държавна интервенция при опасност за енергийната сигурност. Енергетиката е част от сериозната национална инфраструктура и страната би трябвало да има механизми, с които да подсигурява естествения стопански и публичен живот.
Запазване и рационализация на въглищната енергетика – Гарантиране на работата на комплекса „ Марица-изток “ до привършване на запасите. Инвестиции в рационализация и екологизация вместо административно закриване. Внедряване на технологии за хващане и ръководство на въглеродните излъчвания, съобразени с икономическата успеваемост. Целта е опазване на работни места и непоклатимост и сигурност на електроенергийната система.
Ядрена енергетика – Възстановяване на партньорските връзки с Русия в областта на нуклеарната енергетика за: Възобновяване и довеждане докрай на плана АЕЦ „ Белене “. Гарантиране на доставки на нуклеарно гориво. Управление на отработеното нуклеарно гориво при стопански и софтуерно преференциални условия.
Газ – Възстановяване на доставките на тръбен природен газ от Русия при
стопански преференциални условия. Реална диверсификация на доставките на пазарен принцип, без подмяна на една взаимозависимост с друга.
Регулиране на ВЕИ бранша – Спиране на всички огромни ВЕИ планове. Забрана за създаване на ВЕИ върху аграрни земи и гори. Програма за създаване на ВЕИ само върху покривни структури на към този момент построени жилищни и икономически сгради за енергийна успеваемост и усъвършенстване на сметките за ток на семействата и бизнеса. Отмяна на правилото на безмълвното единодушие и автоматизираните разрешителни режими.
Развитие на хидроенергетиката – Хидроенергийният капацитет на България е доста под равнището на опциите си. Язовирите са с ниски размери, оборудванията са амортизирани, а вложенията са извънредно незадоволителни. Потенциалът за развиване на Водноелектрическа централа е доста по-голям, само че изисква освен механически решения, а вложения и дългосрочно ръководство на водните запаси.
Национална тактика за стабилно енергийно развитие – Развитието на енергетиката би трябвало да следва повсеместен стопански и промишлен модел на развиване на страната, а не безредни решения „ на парче “, подбудени от наднационална европейска политика.
България – енергиен център на Балканите – Възстановяване на ролята на страната като водещ производител и експортьор на електрическа енергия в района. Активна и суверенна политика в секторите електрическа енергия, газ и мрежи, защитаваща българския народен интерес.
пазаруването и продаването на гласове е престъпление
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ